Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!

Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
- Кой беше? – попитал съпругът й.
- Боб – съседът – отговорила тя.
- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация,
отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият
гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“

Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас“ – казва той. „Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала. „Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител -“Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал. „Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.

Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
- Разбира се, защо не – отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:

До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:
- НЯМА НАЧИН!
Джони казал:
- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш.
Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си… Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:
- Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!
Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.
Тя му отговорила:
- Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Както в „Мъртви души“, когато попиташ роб по душа за нещо , той отговаря – „Не знам господине, ние сме глупави, прости хора.Попитайте господарят ми, той знае“.

Да си роб не е толкова просто.Иска се набор от качества, среда в която да виреят, личности които да ги култивират.Липсата на воля, нежеланието за развитие, тесногръдието, малкия хоризонт, липсата на мечти различни от придобитите с пари са основните необходими качества.А да – и нежеланието да търсиш собствената си истина.Само един тесногръд, не виждащ по-далеч от носа си човек, примирен с факта че живее във физическа или психическа кочина, отстъствието на желание за промяна на самия себе са изключително важни черти.Те създават роба.

Робът не е задължително да е черен, необразован, неграмотен, груб и прост.Напротив- може да бял, начетен и ерудиран, с потенциал и дори с кариера.Това не го прави свободен човек.

Сума ти народ са давали, дават и сега някакви дефиниции за роб.Обикновенно се споменават липсите на права, финансова и друга зависимост, и всякакви вторични неща.Вторични са защото те се придобиват с пистолет, кирка или мозък – начини много. Не искат от човека да стане гении за да си спечели пари, да пречука този който го експлоатира или поне да му се възпротиви.Иска се желание, понякога и воля, малко смелост и много ясна мисъл.Защото бунта против самия себе, в лицето на нарочен враг е като бокс със сянката, в помещение с малко свободно пространство и здрави стени.Не е задължително да мразиш подтисника.Задължително е да не обичаш подтискането.

Един съвременен роб мрази.Той задължително мрази нещо и някого.Защото омразата е силно чувство, и робът е зависим от нея.Той не осъзнава как тя го превзема.Робът чувства че омразата му дава криле и това му е достатъчно.Робът не се интересува от истината.Тя е отвлечено и химерично понятие, индивидуална сама за всички.Всеобщата истина се е търсила хилядолетия, и само някой луд може да каже че я намерил такава, каквато да е удобна за всички.За робът обаче никаква чужда истина не важи.За него неговото добро е добро, а каквото и да е негово зло – зло.Робите не разсъждават дали са прави – те винаги са прави в своя свят, който се състои от тях, хора които ги „уважават“, и няколко приятни тем личности.Останалите кучета ги яли.И тяхната истина също. Робите нямат нужда да знаят – те чувстват.При робите емоциите владеят мислите, също като скупчените край огъня индийски дървари, които при първия рев на тигъра бягат в храстите за да се превръщат в храна.Робите имат евтини развлечения.Чуждото страдание им доставя радост, сексът е вземане без отдаване – кой колкото може да получи и заслужи, смехът е форма на пошлостта, защото се поражда от пошли източници и шарени цветове – различни от сиво – робския цвят.Робите вярват само на очната радост – око да види е масов техен девиз.Те не се вглъбяват да търсят противоречия, да размишляват кое звучи реалистично, да изграждат мнения.Абсорбират само удобната за тях версия, и то именно тази която звучи най-близко до сърцето им.Останалото отпада на входа.Робите имат идоли и кумири – въплащение на мечтите им.Най-често това са рушители на системата, силни смели и жестоки, необременени от чисто човешките чувства и страдания.Робите се абстрахират от чувствата си, най-често ги мразят защото според тях, само те са преградата между робството им и свободата на жестокостта.Затова се възхищават от непукистите – струва им се че последните са над робството.Но най-често бъркат.И това ги прави още по-объркани.

Трудно ми е да не се съглася с Вебер.Независимо от течащата глобализация, всички нормативни актове против расизъм, защита на свободата на словото, сексуална дискриминация и прочие, различията между общностите са на културно-религиозна основа.В по-голямата си част, страните развили гражданско общество са протестантски.Католическите страни са леко встрани от достиженията на протестантските.Сравненията между икономиките на Холандия, Финландия, Швеция и Норвегия с тези на Испания, Франция и Италия оставям на икономистите.Темата в основата си е за социални различия.И ако излезем от англо-саксонския свят икономика, изключая Япония останалото е леш.В арабския свят, тези които нямат в личния си самолет специално движещо се с жирокомпас за да сочи винаги към Мека подиумче, си бършат задниците с пясък, и ако се налага изхвърлят жените си за да приберат камилите в шатрата.В Китай по затворите е пълно с идиоти, претрепали няколко женски собствени деца за да им се роди син.В арабския свят да пречукаш дъщеря си ако си е показала лицето пред чужд човек, се счита за достойно и похвално деяние, опазване на семейната чест.За Африка изобщо не ми се говори, това е било, е и ще бъде черния континент не само заради неблагоприятните човешки условия.Там човешкия живот има една абсолютно нулева стойност.По-евтино струва сигурно само в Индия, където около 1/3 от милиардното население живее по улиците ден за ден.Разликите са изцяло религиозни, и се поставят на една единствена основа – колко точно струва мършата човешка.

Дори и в християнството самия човешки живот е ценен, единствено през призмата на безсмъртната душа.Но там живота се разглежда по различен начин, за различните разклонения на църката.При католицизма и православието, водещо е смирението, потъпкването на житейските пориви и разграничаването от всякакви елементарни чувства, като пъричните емоции се разглеждат в голяма част като дяволски творения, а самобичуването и победата над тях – освобождаване на душата.Основния натиск е смирение,покаяние, бягство от вечния грях който ни заобикаля непрекъснато- дори и в помислите ни.Има два вида крайност- краен грях и крайна безгрешност.Останалото е непрекъснато лъкатушене на тясна пътечка между ада и рая, където основата на християнството – опрощението, е прекалено зависимо от поповете.За мюсюлманството да не говорим – имаме съвършен бог над низшите, и огромно количество описания на това колко са низши людете.Всичко се прави във възхвала на бога, угодно е всяко нещо независимо дали е кърваво или не.Незачитането на човека като самостоятелна идея, като нещо индивидуално е доведено до крайност почти във всички религии.Втълпяването на нищетата на човешката същност е основа на лесната манипулация на простия народ.Единственото изключение от правилото е будизма, който е толкова пречупен през жестоките условия на живот в региона където е разпространен, че от първоначалните му ценности в масово приложение не е останало кой знае колко.Да не говорим за изчезналите маи и ацтеки, при които жертвоприношенията са били част от рутинното ежедневие.И то масови, и то жестоки.

Всяка една религия, която унищожава последователите си, обрича хората да вярват че живота е едно нищо, ги кара да живеят ден за ден, без да оставят някаква сериозна следа след себе си, без да се стремят към самоусъвършенстване, единствено следейки за евентуалното си преминаване в друг свят.Това не може да не се отрази на начина на живот.Ако от малък са те учили че убивайки неверници си осигуряваш място в рая – ще ги убиваш.Ако ти казват че не трябва да закачаш кравата защото е свещенна – няма да я закачаш.Ако отидеш в храма и свещенник започне да ти пее за мъките адови – ще се страхуваш.ИЛи ако ядеш месо – може да изядеш преродения си дядо – няма да ядеш.Ако обаче в храма те посрещне усмихнат свещенник и ти говори с благ тон за добро, любов, хуманност и радост, има някакъв шанс от теб да не излезе изрод.Това се отразява винаги.Всяка една религия която е обърната повече към хората в този си живот, отколкото към отвъдния, създава предпоставки за небесно царство тук на земята.И обратното – всяка която загърбва настоящето за сметка на някакво бъдеще – налива основите на нежелание за сериозно възприемане на живота.Фундамента – невзирането в Божиите дела и опитите ни за достигане чрез угодничество на някакви степени, а самоусъвършенстването на индивида.Май тук всички по-стари вярвания куцат, защото в по-голямата си част са манипулативни, и словото което е било дадено в началото, е омацано през погледа на тълкувалите го.Преди 3-4 хилядолетия, повечето религии за били основно кървави.Жертвоприношенията са били нормална част от вярването.С напредъка цивилизацията, започва да се разсъждава за все по-голямата значимост на индивида, въпреки определено кратката му житейска роля.Религиите започват да се променят, да стават по-хуманни, да се обръщат към хората не само като към интрумент а като към средство.И там започва поврата на човешкото издигане.Роденото от кладите на католицизма протестантство слага основите на вярата че човека не е само низша форма на живот утъпкваща земята, а инструмент в ръцете божии, за създаване на добро.Че с клада и камшик добродетели не се възпитават, а с добра дума и напътствие, правилни съвети и физическа и душевна чистота се постига много повече, от размахването на заплахи.Следва формирането на нацията в определени морални устои, житейски рамки и културни възприятия.Резултата е описан по-горе.Не съм чул някой да емигрира в арабските страни освен терористи.Но към протестанатските и католическите държави наплива е голям.На етапа в който е можело православието да се реформира, ислямската експанзия е била прекалено засилена за да има каквато и да е свобода за свободен размисъл.Единствено Русия може да се разглежда като сериозен пример, но и там е имало както ислямска заплаха, така специфични регионални особености.Ориента не започва от там където миришат тоалетните и спират влаковете, а от там където човешкия живот може да се остойности под формата на подкуп.В страните където нешата са на ниво, за подобен подкуп довел до смърт, наказанията са страшни.В страните където го намират за нормално, няма шансове за развитие.Защото да разглеждаш човешкия живот като средство за постигнане на материални цели си е упадък на духа.Човека се превръща в животно, борещо се за оцеляване, без шансове да излезе от вечното състояние на страх и стрес, загърбило духовното в себе си за да спаси малкото което има.

Един човек – цял един свят.Невъобразим, неповторим, уникален във всичко.Вярата е не просто оръжие- тя е средство за масово поразяване.Вярата че всички които не вярват в нещо трябва да умрат, е избила повече хора от чумата.Войните водени за вярата, са сигурно повече и от тези водени за национализма.Всичките обаче са водени за власт.И точно това е силата на религията, неангажирана в светската власт.Управниците си гонят успехите, религията гони душеспасението на хората.Но човека е долно животно, което ако не е възпитано достатъчно правилно, винаги омацва нещата.Не може да бъде съден – така е научен.Греховете на бащите са не само духовни, те са педагогически преди всичко.

За съжаление етапа на формирането отдавна е отминал.Светът е разделен, за добро или за зло както е бил винаги.Глобализацията не може да създаде общество – тя дели белите и негрите на бели американци и черни американци.С което не променя цвета им.Единственот средство за промяна – образованието е меркантилно, духовните ценности се материализират, живота става конвертируем.Научаваш се да се усъвърнстваш не за да израстваш, а за да се продадеш по-изгодно.Ставаш не личност а стока.И отново няма на грам размисъл – от къде идваш, за какво ставаш, какво ти е предназначението, за чии дявол дишаш въздуха на тази земя и се казваш Джон а не Ахмед.Няма смисъл да си задаваш такива въпроси, това е празно философстване.Има отсрещния пол, има забавления, спорт, много места където да си впрягаш страстите.И пари, преди всичко пари за печелене, защото те са еквивалента на щастието.Или поне на нещата които те карат да се чувстваш щастлив.Или поне добре.Защото да си добре, не значи да си щастлив, но това няма смисъл да го разсъждаваш.

]]> http://nakom1.wordpress.com/2008/03/15/%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d1%88%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0/feed/ 5 nakom http://nakom1.wordpress.com/2008/03/14/%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%84%d1%83%d1%80%d0%be%d0%bc%d1%86%d0%b8-%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%85-%d0%b2/ http://nakom1.wordpress.com/2008/03/14/%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%84%d1%83%d1%80%d0%be%d0%bc%d1%86%d0%b8-%d1%83%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%85-%d0%b2/#comments Fri, 14 Mar 2008 18:43:18 +0000 nakom http://nakom.biz/?p=159 ]]>

Днес е чуден ден за българската демокрация.Албанците отказаха категорично сътрудничество с коалиционното правителство, защото не бяха удовлетворени следните им искания :

по-големи квоти за албанците в администрацията

поставяне на албанското знаме заедно с македонското на сградите на местните власти

реабилитиране на бойците от Армията за народно освобождение.

официализирането на албанския език като втори в страната

прекратяване на ключови дела срещу албанци заради конфликта през 2001

признаване на новата съседна държава Косово

След неудовлетворяването на исканията, албанците напускат парламента, и сега се чака някакъв чешит коалиция, която да закрепи оредялото правителство.

Като изключим че евентуално и нас това ни чака, новината е чудесна.Сега ще се повтори 2001 г. , и множество македонски мишки ще викат – бугар, бугар – брат.Другата прекрасна новина е че премиера им е усетил, че единствената им опора (евентуална) е НАТО.Затова е склонен на компромиси с името на мацедония, по формула която да удовлетворява Гърция.Човека си разсъждава (правилно) че се заяждат за името „мацедония“, а не за думата „република“. По същото време, към натиска от страна на Гърция, протести изразява и пикаещия във фонтани.Както се казва – дошло е време разделно.

Макенцата трябва да са много нежни с исканията на държавите членки на НАТО от тук нататък.В противен случай ще имат възможността, да изживеят много прекрасни моменти с шиптърите отново.Избора им е много ограничен – или албанска задна радост, или превиване на вратле и евентуална покана за НАТО.Ама евентуална – според превития врат.

Има си хора които нe обичат влаковете и си пътуват само с автобус и това си е.За мен лично автобусите са мъчение, и трудно ги понасям.Затова и пътувам често с влак, особено имайки късмета да съм живял голяма част от живота си в единия край на България а настоящата част да я прекарвам на другия и край.Особено когато и в двата края на страната съм имал роднини (родителско тяло), на които поне веднъж годишно е хубаво да се гостува, колкото да не си забравим графичния интерфейс.Именно поради тези причини съм прекарал доста време из разни влакове, а като добра алтернатива за негубене на време – спални вагони.Кушета откровенно го мразя, мръсен е и е мизерен.Не че спалния вагон е цвете, но на фона на кушета е просто Лувър.

Затова разсъждавам – как се пали спален вагон.С цигара не става.Твърдо – опитвал съм много пъти.Не само спален а и кушет (като са заети на макс спалните), вагон-ресторант, и двете класи – първа и втора.Изпускал съм цигари, падало ми е огънчето,горил съм гащи, коси и все не съм успял да подпаля влак.Изобщо не споменавам случая в който пътувайки с първа класа, горихме спирт за да се сгреем с група войничета, защото топлото си беше взело отпуска.Горихме го от Ямбол до Бургас и пак не подпалихме нищо.В добавка – доста бяхме пияни и никак не сме внимавали.Или как един път на някаква гара (Дъбово, Тулово, Комарово) купето се напълни с комари, и ги горих и гоних с дезодорант и запалка.

Когато моя набор се уволняваше от казарма, една тумба кретени бяха потрошили цял вагон по случай уволджака, и няколко от тях си запалили огън във вагона и си танцували около него.Използвали подръчни материали – и пак не успели да подпалят влака.

За електричеството във влаковете изобщо не ми се коментира.След опита да подкараме един лаптоп с неработеща батерия с наличните в спалния вагон контакти, се наложиха следните изводи – когато влака е спрял – електричеството е около 120-140 волта, когато влака тръгва – започва да нараства.Когато е в пълна скорост – стига до 350 волта.Единствения стабилизиран (относително) контакт беше този в тоалетната – и него го пробвахме с мултицета.Той варираше „само“ от 180 до 280 волта.Добре че си носехме 40 метров удължител – изобщо бяхме екипирани до немай къде.Чувал съм история и за гръмнала електрическа самобръсначка от руските в ръката на собственика си и не се учудвам да е истина.

От друга страна – всеки който пътува с влак, знае че в първа класа през зимата е жесток клинч.Според клюките – отоплението е на акумулатори и никога не работи.Аз пък лично съм пътувал в спален вагон – много стар модел, с отопление на твърдо гориво.Установих го през ноща когато смачкан от жега станах и видях шафнерчето да мята въглища в котела.Дотогава не се и бях замислял каква технология ме отоплява.Но бях и в крехка възраст така че ми е простено.

Евентуално в един спален вагон може да се подпали купе.Но само ако е празно.Защото на всеки на който му пламне чаршафа, ще стане.Ако не стане ще е мъртво пиян но почти никога хората не са индивидуално в купе.Едно че трябва да има разпределение, две че за почистването е по-лесно да стане на купета отколкото на легла.Три че ако дойде някоя двойка и бутне бакшиш на кондуктора, трябва да има купе където да се настани.Ако кондуктора е добър психолог – има си случаи в които човек трябва да спи сам в купето.

По стара традиция от дивия запад, вагоните се правят да горят трудно.Ако влаковете горяха лесно, щяха да се палят и по-често.Разбира се – не може да са от 100 % негорими материали, но се набляга на трудно пламващи повърхности.Пожара във влак е кошмарно събитие, и всеки конструктор е заложил максималното да бъде избегнато.Ако пламне едно купе, то ще е локално.За да се запали и второто трябва доста огън.Ако този огън е горял достатъчно дълго за да обхване и второ купе – трябвало е да бъде усетен.Все пак е тръгнал от купе с някой който го е подпалил.Било е ранен час – преди полунощ.Спалните вагони не са пълни само със сънльовци – влакът е бил пълен.ИМа хора ходещи до тоалетната, разни ревящи бебета, запиващи студенти (били са не един и двама в този влак).Все някой от същото купе или от съседното е трябвало да му припари и да се развика.Обикновенно и кондуктора не си е легнал по това време – смята билети, брои лимонади или си оправя тецовете от какъвто и вид да са.Знам го защото аз се мотам, пуша, чета вестници и много други преди да заспя.Не е било веднъж или два пъти, да си почна разговор с някой кибик като мене, че и да се отнесем в разговор до късно.

Доколкото знам, електрическите линии минават не през самите купета, а през стената на вагона.Изключение прави осветлението, но все още не съм чувал случай, в който загасени неонови лампи да са направили пожар от такъв калибър.Или някоя дала накъсо лампичка от нощното осветление на купетата.

И като тъпо парче си разсъждавам – по цял ден пътуват влаци.Много са пътническите из хубавата ни татковина.Не съм чувал досега дори и за пожар от електрическата инсталация, въпреки че всичките пътнически вагони са сходни като инсталации.Не съм чувал за дефектни инсталации, подпалили вагони.Не съм срещал и известниците такива заглавия- пожар възникна във пътнически/спален/какъв да е вагон от дефектна инсталация.При съотношение (предполагаемо) около 30-40 дневни към 4-5 нощни влаци, как точно се подпали спален вагон, точно през ноща и точно преди декадна годишнина от освобождението ни.

За мен лично официалната версия на пожара е възможна, но не е логична.Още по нелогично ми се вижда да се разпростре толкова бързо, и да отнеме толкова жертви.Още повече толкова удобен ден – преди националния празник.Как да не го провалиш на цялата страна.

Нямам конкретна теория по въпроса.Както нямам доказателства за това че съм прав или не.

Просто се съмнявам.

Катерички правят секс

Даниел Дей-Луис, съвсем тенденциозно не взе Оскар за ролята си на касапина в „Бандите на Ню-йорк“ .Филмовата мафия тогава просто си спъна Скорсезе каквото и да кажем, но по-добре.Човека се мотивира и създаде „The Departed„.Гениите не можеш да ги спреш, а само гении може да види това на мястото на това или това вместо това.

Напълно резонно, такъв качествен образ не може да остане нереализиран повторно, и за щастие се хвана именно Пол-Томас Андерсън , който от „Магнолия“ насам не може да разгърне таланта си както трябва.Но ако искаш да утрепеш талантлив режисьор, дай му да снима телевизионни сериали.За щастие завръщането освен с два „Оскара“,бе подплатено и с много качествен сюжет и актьорска игра.Поредния филм в личната ми класация – „There will be blood„. Не случайно е използван роман на Ъптън Синклер.Творбите на последния са забранени за седерасти, защото показват какво е да живееш в държава с див капитализъм, като България например.Само че става въпрос за щатите от преди 100 години.Не случайно филма влезе в топ 250 IMDB, и се изстреля на 31 во място.Има защо.

Другото чудо е „Cidade dos Homens„.След „Cidade de deus“ и „Tropa de elite„, това е поредния луд филм, който качва зрителя директно на хълмовете на Рио де Жанейро.Не мога да се уморя да гледам как живее този град, като голям самостоятелен организъм, и не мога да се наслушам на португалска реч.Може да е от специфичния изговор, но е престо невероятно мелодична.За всеки случай „Градът на мъжете“ е обединен във филм сериал, за разлика от „Божия град“ и „Елитен отряд“.Но и той се намърда в личната ми класация.Заслужава си просто, човек да поживее в този невероятен гмеж от израсли под слънцето хора, и поне за момент да види как живеят.

Трети и последен уикенд филм е „12″ на Михалков.Проклет, луд руски гений.Бедните американци, ако знаят колко загубиха негледайки „Сибирския бръснар„, ще си намразят живота.Едва ли .Няма да седна да ги мисля.Филма е просто жесток.

Впрочем и една новина за Едуард Нортън.Останах последния тъпак, който не е разбрал че въпросния актьор е участвал в ‘Kingdom of heaven„. С цел да му се извиня, го повишавам от „Неотразим“ в „Нечовек“.

И пак се почна.Ето на видите ли, мръсния комунист гоце, докато хората плачеха ходи на лов.Не го е срам начи, вместо да реве показно пред телевизията, той ходи на лов.Другаря Костов веднага призова да си подаде оставката.Верните псета се разлаяха – гоце гоце, бау бау, как може, бау бау.Хората мрът, а ти на лов ходиш, гиди комунист и педераст и всичко най-черно.Това е смислен, антикомунистически довод.Това според черното драгалевско чудо на техниката, трябва да е края на президента.

Да припомним кой какво правеше в това време.Костов и Елена Костова се заключиха в гардероб в драгалевската си къща и плакаха 3 дни.Не ядоха, не пиха, не спаха.Само плакаха и целуваха с влажни очи, монитора на лаптопа на който вървеше видоето от горящия влак.

Бойко Борисов не отиде на зала, не изпи обичайнното си любимо кафе с мед (за което столична община купи специална машина), дори не се показа в предаването на Бареков.Толкова бе покрусен той.Цял ден едва ходеше, едва подписваше заповеди за нови билбордове, с половин глас и болка в очите подписа няколко заменки.Дано се съвземе скоро човека.

Екатерина Михайлова бе толкова покрусена от случилото се, че отказа да прави секс.

Дори и блогърите от партията „пещерен-антикомунизъм“ отказаха да си „уважават“ булките, а булките сред тях във възраст годна за секс – отказаха да го правят.Всички бяха толкова тъжни, не ядоха, не пиха, само псуваха долното предателство на агент гоце, спрямо българския народ.Мъката им бе безкрайна.Никой от тях не отиде на кръчма, всичките отидоха на гробищата да плачат на чужди гробове, всички написаха по 10 тъжни постинга за жертвите на комунизма в горящи влакове и лагери, после си счупиха ръцете за да не могат да напишат отново, нещо толкова красиво.Синята дружинка от блог.бг излезе по улиците, рева и крещя, посипва си главата с пепел, и си я блъска в земята.Половината модераторски екип е в болница поради обезводняване, другата половина – с фрактури на черепа от самобичуване.

Земята бе обхваната от комунистически мрак.Доблестните сини, живееха като животни, в знак на небивалата си скръб

Пръц