Днес е чуден ден за българската демокрация.Албанците отказаха категорично сътрудничество с коалиционното правителство, защото не бяха удовлетворени следните им искания :

по-големи квоти за албанците в администрацията

поставяне на албанското знаме заедно с македонското на сградите на местните власти

реабилитиране на бойците от Армията за народно освобождение.

официализирането на албанския език като втори в страната

прекратяване на ключови дела срещу албанци заради конфликта през 2001

признаване на новата съседна държава Косово

След неудовлетворяването на исканията, албанците напускат парламента, и сега се чака някакъв чешит коалиция, която да закрепи оредялото правителство.

Като изключим че евентуално и нас това ни чака, новината е чудесна.Сега ще се повтори 2001 г. , и множество македонски мишки ще викат – бугар, бугар – брат.Другата прекрасна новина е че премиера им е усетил, че единствената им опора (евентуална) е НАТО.Затова е склонен на компромиси с името на мацедония, по формула която да удовлетворява Гърция.Човека си разсъждава (правилно) че се заяждат за името „мацедония“, а не за думата „република“. По същото време, към натиска от страна на Гърция, протести изразява и пикаещия във фонтани.Както се казва – дошло е време разделно.

Макенцата трябва да са много нежни с исканията на държавите членки на НАТО от тук нататък.В противен случай ще имат възможността, да изживеят много прекрасни моменти с шиптърите отново.Избора им е много ограничен – или албанска задна радост, или превиване на вратле и евентуална покана за НАТО.Ама евентуална – според превития врат.