До преди в домът за сираци „Александър Георгиев – Коджакафалията“ в Бургас, и заснетия в него филм „Баклава“ да станат известни, заради няколкото неморални сцени от трейлърите на филма, сираците от същия този дом си скитаха в центъра на Бургас, просеха стотинки от минувачите пред самите огради на заведението, и се смееха с нескрито учудване и пренебрежение когато някой ги питаше защо просят.С изключение на обитаващите околните улици, които взимаха мерки срещу малките и изобретателни крадци, всички нехаеха за съдбата и живота им.Какво се случваше зад оградата на домът си беше нещо като градска легенда.В едно нямаше никакво съмнение – там се правеше секс и цъфтеше насилие.Защото навсякъде където комерсиалното ни общество остави своя отпечатък, са необходими разменни монети за притежаваните или придобити (също откраднати) блага.В случай с деца неразполагащи с джобни пари , монетата може да е положен труд, или собственото им тяло, или друго удоволствие с тяхно участие.

Поредната тъпа история – офис в който има две линии – външна и вътрешна, са включени (към външната линия) 2 телефонни апарата и едно мултифункционално устройство.За разлика от един истински офис, където всеки телефон би трябвало да си е с отделна линия.Или поне зад някаква централа.В този бизнес център обаче не е точно така.Имаш право на една външна линия, и на една през централата на самия център.Нищо чудно че по-сериозните му клиенти се изнизват непрекъснато.Както и да е.

Двете работни места в офиса изискват външна линия.Вътрешната поради ред неудобства се ползва само за цвят.Тъй като линията е само една, на нея са закачени 2 телефона, мулти-устройството което е all-in-one та чак nothing-at-all.От последното се изисква да е факс, копир, скенер, принтер.Иначе на фаца е просто прекрасно, известна марка (XEROX), относително нов модел (Phaser 3200), на добра цена (цензура) итн итн.

Разказвам това което ми казаха двама познати.Надявам се колкото се може повече хора да го видят.

След нова година прекарана в Пампорово, шумна компания от Бургас тръгва към родните си места рано сутринта на 2ри януари.Между Пампорово и Асеновград – път в изрядно състояние.Опесесъчено, разчистено, на всеки няколко километра ги спира полицай, който пита дали са имали проблеми, дали са шофирали в зимни условия, обяснява основи положения на шофирането на сняг за незнаещите, и ги изпраща с любезни пожелания за добър път.В единствения случай в който пътуващите са имали оплакване (свлечена снежна маса на част от пътя – нищо драстично но все пак дразнещо) полицая вдига телефон и на момента подава сигнал.След това се благодари за сведението, извинява се за неудобството и пожелава добър път, с уверението че проблема ще бъде пооправен бързо.Не знам къде виреят такива полицаи, но съм готов да си платя данъците, ако и по София се завъдят от този сорт.

След като на първи януари сняг затрупа цяла София, скъпо платените концесионери на столицата извадиха една пета от наличната снегопочистваща техника и по този начин осигуриха провала на първия за новата година работен ден, кметът Мухобойко Борисов отново се оказа в смешното положение на палячото с вързаните очи, от което става 5 години не е излизал.Постигнатите досега многобройни успехи – таблата за 300 хиляди лева весело пожелават на идващите от селата Люлин и Дружба „Добре дошли в София“, а в последно време и актуалното „Спазвай дистанция“, самоизскачащите варели на графа провокираха създаването на нов мото-спорт в авто-мелето на София – „заобиколи варел и трамвай едновременно“.