Какво представляваме след като се родим.Парче ревящо месо, неспособно дори да се докопа само до храната си.След това израстваме, ставаме някакви и нещо си, тийнейджъри примерно и се чудим какви сме, дали сме призвани и избрани, трудно се примиряваме с факта че може да сме като милиони други сиви хора, бунтуваме се срещу което.

На този ден преди 99 години е обявена независимостта на България.Княз Фердинанд става цар, България спира да е васал на Турция, обявяването на независимост е самостоятелно, несъобразено с международното положение, неподкрепено от никакви фактори освен от любовта на Фердинанд към офицерски задници и твърдата му вяра че онодените от него задници са геройски.Всички настръхват.Единствено финансовата и морална подкрепа на Русия ни спасява от евентуална война с кой знае какви последици.

Не ми е писнало ами направо ми се повдига от американското кино.Холивуд освен фабрика за мечти се е превърнал във фабрика за лайна и ги произвежда на конвейр.Последните към 10 филма(че и нагоре) които изгледах са си една голяма гавра с множество добри актьори, и живо оскверняване на изкуството което за около 2 часа те пренася в някакъв друг свят, кара те да се чувстваш другояче, или да откриваш други страни от самия себе си.Всичко започва да се върти около няколко крайни тъпотии като ГАЕ (голямото американско ебане), което е самоцел, единствено важно нещо и заветна мечта на всеки пъпчив американски пубер.За него и само за него, той драпа както руски алкохолик за сока на киселите краставички.

Кви кви кви, подкрепям учителите, кви кви кви – подкрепям стачкуващите от „Пирогов“, кви кви кви, ура за „нашите момичета от Либия“ (медсестрите демек).

Всеки който решава че факта че е личност сяда и си изсипва мнението на сървър, от който то се разнася под формата на блогосфера.Асоциацията с изсипването и разнасянето я оставам непоправена.Точно така е .

Аз пък не ги подкрепям.За нищо.Причина – да уточним.

Какво да е сирене на Сирма приста ( става въпрос за овче – няма толкова безвкусна гадост като сиренето на онези скапаняци от дунав мост), какъв да е суджук на Меском – дали е мяукал този суджук или е лаял не знам, но е адски гаден, и какво да е вино на винпром дамяница – нарочно ги пиша с малка буква.Имаха едно свястно червено – виното на Чърчил.И то е станало на боза.Накъде отива този свят.

Благодарение на Вени.Г и Лимон.Зарибих се и си сметнах моите – 81.Вени ме води – 101.Лимона изостава с 49.Средния резултат обаче бил 62 което ме пълни с гордост.

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш „Ферари“ пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптийз (докрай ?)

 

Бях се заканил да напиша ревю на новата ми фотка (която формално погледнато вече не е нова), но все не ми оставаше време.Дойде и този момент.

 

Тяло и габарити.

Доста голям, тежък -650 грама без батериите.Обемист, иска си чанта за да се опази и на впечатление – крехък.Корпуса е ергономичен но от лека пластмаса и според личните ми наблюдения за сметка на качеството на матрицата (прочутото super ccd на Фуджи) е спестено от корпуса за да се докара съответната цена.Въпреки тези минуси, апарата е удобен, лежи добре в ръката и се манипулира лесно.Бутоните са интуитивни, лесни за опериране, с изключение на вкл/изкл на суровия формат – RAF (формат на фуджи) който е натикан на първа страница на setup менюто.